Иван Кънев, София, 18.02.2016
"+": Забавна, поучителна, свежа, кратка. "-": Малко ми е разхвърляна и незавършена. Има правописни грешки. Необходимо е продължение!!!
Евгени, София, 30.01.2016
Браво на автора. Книгата се чете бързо и е забавна.
Дими Мазгалова,15.12.2015
"Да бъдеш милионер" попадна в живота ми в точното време. Прочетох я в самолета с дестинация - "новият ми живот". Разкошна книжка, развлекателна и прозорлива. Вдъхна ми много оптимизъм и вяра, че това да бъдеш различен е всъщност най-ценното за един човек. Тази книга за мен бе нужната подкрепа да направя крачка напред и да опитам да изживея живота си по различен начин. По моят начин. Препоръчах я на моето семейство и приятели, всички са очаровани. Препоръчвам я и на всички, които четат този коментар. Сигурна съм, че ще откриете нещо за себе си, ако не, поне ще се посмеете от сърце. Винаги държа книжката под ръка и когато се почувствам разколебана просто си препрочитам някой ред. Благодаря от сърце на автора, че ни показва какво означава да сбъдваш мечтите си и да доведеш нещата до край или ново начало.
Вихра, София, 16.06.2015
Книжката ми хареса, защото е лека, непретенциозна, същевременно поучителна и мотивираща, написана с чувство за хумор и лесна за четене. Оставя приятно чувство у читателя и те кара да се замислиш за нещата от живота, за приоритетите и за границите на възможното.
Пламен, планета ЗЕМЯ, 12.06.2015
Има една много мъдра притча – за орловото яйце, което (по някаква си причина) се търкулнало в полога с кокоши яйца. И в крайна сметка било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и било отгледано от кокошката заедно с другите й пиленца. Орлето си мислело, че е кокошка, ровило земята с клюн за да намери червеи и правило всичко останало, което се очаквало да прави всяка кокошка. Но понякога – когато над двора прелитали птици – то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат копнеж. Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора… …но знаело, че това не е работа за птиците от неговия вид. Кокошките не правили такива неща. Не били родени за полет във висините… Краят на историята е поучителен, но и много тъжен. Орелът изживял целия си живот като кокошка. И накрая умрял – без да знае, че всъщност е роден за полет. Натъжихте ли се? И с право… Може би разпознахте себе си в тази притча? Ако е така – и ако още сте живи – може би все още не е късно да осъзнаете дали сте родени за висините или да ровите в прахта. БРАВО НА АВТОРА ЗА ПРОЕКТА И РЕАЛИЗАЦИЯТА ! УСПЕХ ! ! !
Весела, Пловдив, 02.06.2015
Интересна книга ми изглежда, но не съм я чела. Aко реша да давам пари за книга може и да си я купя. Mаркетинга ви обаче е слаб.
Михаил Минков, София, 01.06.2015
Един обикновен разказ за един необикновен човек!
Данаил Василев, София, 29.05.2015
Тази книга е еманация на обикновеното момче от провинцията, стигнало до голямата столица, за да превъзмогне своите страхове, осъществи смелите си мечти, а накря и да намери голямата любов. Авторът разказва за своите преживявание и търсения с вдъхновението на програмист и романтиката на поет!
Павел Павлов, Ловеч, 28.05.2015
Имам щастието да познавам лично автора на този шедьовър. Очарован съм от факта, че събра смелост да издаде тази малка но много интересна книга. Надявам се да има продължение и още нови Best Sellers.
Anonimnia, 28.05.2015
ti puk kuv milionersi be
Анелия, София, 25.05.2015
"Да бъдеш милионер" за мен беше преди всичко емоционално преживяване. Уникален коктейл от освежаващата перспектива на автора, закачливият авантюристичен сюжет и зареждащата доза оптимизъм. Във време на големи неща е безценно да си припомниш, колко много можеш да извлечеш от "не толкова голямото", което имаш на разположение. Книгата е за всички, които искат да си припомнят как да живеят днес с малкото си голямо богатство - своите идеи и решителност. Прекрасно!
Пламен Минков, Ловеч, 24.05.2015
Чакам с нетърпение следващата от поредицата !!!
Теодора Цанова, Ловеч, 07.03.2015
Да прочета и дам мнение за тази книга, бе едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си. Това не се дължи само на фактът, че съм близка с автора, но и на това, че тези редове ме докоснаха. Това не са само думи, написани за да попълнят нечии празни странички в една красива тетрадка, по-скоро ми напомни за това, как обичах да рисувам върху пожълтелите листи на стария скицник, останал на майка ми от ученическите ѝ години. За мен в него имаше история, той криеше емоция, която много исках да разбера. Така се чувствах и когато отворих за първи път книгата на Димчо Цанов. Емоциите строят от нея, в страниците ѝ има история, която си заслужава да бъде разказана. Както всеки филолог и аз започнах прочита ѝ дебнейки за стилистични, пунктуационни и синтактични грешки...истината е, че след първата страница, това вече не ми бе приоритет. На осмата се разплаках и не успях да спра в продължение на десет минути. Помислих си колко нищожна в далечината на времето изглежда моята цел, постигната вече от някой друг, а именно минаването по пътеката, която води до истинско приятелство и любов. В книгата има тавтология, която всеки лингвистичен буквалист би осъдил, но после разбира, че тя е на точното място и засилва емоциите, които тези редове създават. Книгата на Димчо Цанов бе нещо, което прочетох с удоволствие на един дъх и за два часа, но за тези два часа аз минах през всяка фаза на емоционалност. Смях се искрено, плаках и разбрах, че не зная куп неща за човек, който доста често наричам семейство и бях възхитена. Гордея се, че познавам автора още преди да знае, че някой ден ще пожелае "приятелка, компютър и мотор". И провокирана от написаното, ще споделя какво бих казала аз, ако ме няма утре... "И в правилните постъпки и в грешките си...беше себе си."